Радко Димитриев |
||
|
генерал – лейтенант Радко Русков ДИМИТРИЕВ
Роден: 24.09.1859 в с. Градец, Сливенско.
Образование: Априловската гимназия в Габрово (1875г.). Школа за военни преводачи (1877г.). Военно училище (1-ви випуск - 1879). Николаевска генерал-щабна академия в Санкт-Петербург (1880-1884г.).
Военна служба: 1876г. - Участник в национално-освободителното движение в Котел; 1877-1878г. - преводач в Улановския полк на 2-ра гвардейска дивизия в руската армия; 1878г. - "Команда на волноопределяющите се" в Пловдив; 1878-1879г. - Военно училище в София; 1879г. - ротен комадир в 4-та Карловска дружина в Карлово; 01.1880г. - Адютант във Военното министерство; 10.1880-1884г. - Николаевска генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия; 1884г. - 1-ва Пловдивска дружина; 1885г. - Началник на персонала и личен адютант на командващия Източнорумелийската милиция; 11.09.1885г. - Началник на щаба на Южнобългарската войска; 11.1885г. - Помощник-началник на щаба на Западния корпус, командва авангарда на лявата колона при Пирот (14-15.11); 22.11.1885г. - Причислен към Генералния щаб; 31.12.1885г. - Началник на Домакинското отделение на Военното министерство; 24.04.1886г. - Включен в Комисията описващв Сръбско-българската война; 09.08.1886г. - Участник в преврата, назначен същия ден за Началник на щаба на армията. След неуспеха на преврата бяга в Румъния, оттам в Русия. Член на Комитета на офицерите емигранти; 05.09.1886г. - Изключен от редовете на българската армия; 1887г. - Участва в бунта в Силистра; 1887-1898г. - Служи в Руската армия - преподавател във Военното уилище в Тифлис и ротен командир в 15-и гренадирски пехотен полк (Тифлис); 1898г. - Завръща се в България; 12.10.1898г. - Старши адютант в щаба на 5-а пехотна дивизия; 01.01.1899г. - Зачислен в Генералния щаб; 04.05.1899г. - Изпълняващ длъжността Началник на административното отделение при Административния отдел. 01.01.1900г. - Началник на Оперативното отделение; 30.11.1902г. - Помощник-началник на Щаба на армията; 01.01.1904г. - Изпълняващ длъжността Началник на Щаба на армията; 01.01.1905 -28.03.1907г. - Началник на Щаба на армията; 28.03.1907-17.09.1912г. - Началник на 3-а Военно - инспекционна област; 17.09.1912 - 20.06.1913 г. - Командир на 3-а Армия - Указ № 5 на княз Фердинанд; 20.06.1913г. - Помощник на Главнокомандващия българската армия; 18.08.1913г. - Началник на 3-а военно-инспекционна област; 07.1914г. - Пълномощен министър в Санкт-Петербург; 01.08.1914г. - Подава оставка и постъпва в Руската армия; 26.07.1914г. (стар стил) - Командир на 8-и армейски корпус (Одеса); 03.09.1914-20.05.1915г. - Командир на 3-а руска армия; 03.06.1915г. - Командир на 2-и сибирски корпус; 11.10.1915г. - Командир на 7-и сибирски корпус; 09.1915г. - обявен за дезертьор в България; 20.03.1916-20.07.1917г. - Командир на 12-а руска армия; 20.07.1917г. - В запас - зачислен в резерв на щаба на Петроградския военен окръг.
Офицерски звания: 10.05.1879г. - Подпоручик; 09.07.1881г. - Поручик; 18.10.1884г. - Капитан; ? - Майор (Руска армия); 18.05.1893г. - Подполковник (руска армия); 18.05.1900г. - Полковник; 18.05.1905г. - Генерал-майор; 02.08.1912г. - Генерал-лейтенант; 09.1914(?)г. - Генерал от инфантерията (руска армия); 05.1917г. - Генерал-аншеф (чин, въведен в Русия през 05.1917г., по-нисък от генерал-фелдмаршал).
Умира: Разстрелян в град Пятигорск на 18.10.1918 г. от есери.
Награди: Орден "За храброст" II-ра (1912 г.) и IV-та ст. (1885 г.), 2-ри клас; Орден "Св. Александър" I-ва степен с мечове, III-та степен без мечове; Орден "За военна заслуга" III-ра ст. (1900 г.); Орден за XX годишна отлична и безпорочна служба (1903 г.): Народен орден за военна заскуга II ст. (1906 г.) Руски орден "Свети Георги" III-та и IV-та(?) ст.; Руски орден „Св. Станислав” III ст. (1898 г.) и I ст. (1906 г.); Руски орден „Св. Анна” I ст. (1906 г.); Австрийски орден „Желязна корона” III ст.; Френски орден „Legion d’honeur” IV ст. (1906 г.); Орден „Романска звезда” III ст. (1903 г.);
Медал за Сръбско-българската война (1885 г.); Медал в памет на царуването на Император Александър II (1885 г.); Академичен занак за завършване на Николаевската академия на ГЩ.; Знак за X годишна отлична и безпорочна служба (1902 г.) Орден „Стара планина“ първа степен с мечове (посмъртно), за изключително големите заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции в Балканската война и проявеното новаторство и военно майсторство. Указ на президента Росен Плевнелиев от 08.01.2013 г.
Автор: "Боевете и операциите около Шипка във войната 1877-1878" - 1902г.; "Трета армия в Балканската война 1912г." - 1922г.; "Ловджийските команди у нас", "Организацията на армията ни във връзка с политическото и финансово-икономическото положение", "По проекто-устава за полската служба. Възражения на статията на кап. Русев" - статии във "Военен журнал" (1899-1902).
Други биографични данни: 1875 - Пощенски чиновник в Котел и секретар на местния революционен комитет
Биография на Радко Димитриев, публикувана в руския енциклопедичен речник "Кто был кто в первой мировой войне"
После обретения Болгарией независимости окончил военное училище в Софии (1879) и Николаевскую военную академию в Петербурге (1884). Во время сербско-болгарской войны 1885 - помощник начальника штаба Западного корпуса, командовал авангардом при наступлении на Пирот. Принадлежа к прорусски настроенной группе офицеров, был одним из главных организаторов заговора, в результате которого был свергнут с престола князь Александр 1 Баттенберг. После переворота в авг. 1886 покинул страну и уехал в Румынию, где стал деятельным членом прорусской офицерской организации. Участвовал в восстании, организованном офицерской организацией в Силистрии ( 1887), после неудачи перешел на рус. службу. Служил на Кавказе. Когда произошло примирение между рус. и болгарским правительствами, Р. в 1898 вернулся в Болгарию, где был назначен начальником штаба 5-й Дунайской пех. дивизии. В 1900-04 начальник оперативного отделения Генштаба, в 1904-07 начальник Генштаба, с 1909 - начальник 3-й военно-инспекционной области. Во время 1-й Балканской войны 1912 P., командуя 3-й болгарской армией, разбил тур. войска в бою у Кирклиссе и был главным участником победоносного сражения у Люле-Бургас, но потерпел неудачу при атаке укрепленных тур. позиций. В нояб. 1912 при атаке Чаталджинской укрепленной позиции объединил в своих руках руководство 3-й и 1-й армиями. Во время 2-й Балканской войны 1913 с 20 июня занимал пост помощника главнокомандующего действующей армией. Затем состоял болгарским посланником в Петербурге. После начала мировой войны и выступления Болгарии на стороне Германии принял росийское подданство. 26.7.1914 принят на рус. службу с чином генерал-лейтенанта и назначен командиром VIII АК 8-й армии, в состав которого входили 14-я и 15-я пех. дивизии и 4-я стрелковая бригада. Во главе корпуса принял деятельное участие в Галицийской битве. 15(28) авг. вместе с частями XII АК нанес поражение группе ген. Г. Кёвесса фон Кёвессгаза у Подгайцев. 17(30) авг. в ночном бою у Желибор нанес поражение группе ген. Крага, пытавшейся обойти левый фланг армии, в ходе боя части Р. взяли ок. 4 тыс. пленных и 32 орудия. 24 авг. (6 сент.) вместе с XXIV АК без боя занял Миколаев. Затем 28 авг. (10 сент.) благодаря его поддержке XXIV АК удалось остановить наступление 2-й австро-венгерской армии. За бои 28-29 авг. награжден орденом Св. Георгия 3-й степени (22.9.1914). После назначения ген. Н.В. Руского главнокомандующим армиями Северо-Западного фронта Р. заменил его на посту командующего 3-й армией. На армию Р. (осадный отряд ген. Д.Г. Щербачева) возложена операция по осаде крепости Перемышль. В середине сент. армия подчинена ген. А.А. Брусилову. После неудачного штурма Перемышля Брусилов 24-25 сент. (7-8 окт.) приказал снять осаду и отвести армию на правый берег р. Сан, несмотря на возражения P., планировавшего вступить в бой на левом берегу. Вел затяжные упорные бои на Сане, однако успешное развитие Варшавско-Ивангородской операции облегчило положение армии и оставшиеся против нее силы австро-венгерской армии были недостаточными для форсирования Сана. С начала окт. Р. начал сам предпринимать контратаки. В ходе сражения на Сане его армия потеряла ок. 50 тыс. чел. и взяла ок. 6 тыс. пленных. В конце окт. перешел в наступление и достиг Дунайца. 2(15) нояб. начал наступление от Дунайца силами XXI, XI, IX и Х АК на Краков. 12(25) нояб. начал наступление на Краков: на левом берегу Вислы развивал наступление Х и XXI АК, на правом -XI и IX АК форсировали Рабу, отбросив XI и XVII австро-венгерские корпуса на форты Кракова. Развивая наступление, планировал мощным ударом занять Краков, имея перед собой лишь потрепанные части 4-й австро-венгерской армии. Однако 15(28) нояб. из-за отвода армий Северо-Западного фронта наступление было остановлено. Во время Лимановского сражения в нояб. 1914 армию Р. атаковала 4-я австро-венгерская армия. Получив помощь от 8-й армии и усиленный рядом корпусов, Р. совместно с 8-й армией принудил 8(21) дек. 3-10 и 4-ю австро-венгерские армии к отступлению и к 13(26) дек. восстановил позиции. 6(19).3.1915 начал наступление на Гуменное, совместно с ним наступление вела 8-я армия Брусилова. Укрепившись на Бескидах своими левофланговыми корпусами (XXIV, XII и XXIX), осуществлял поддержку наступления 8-й армии. К 30 марта (12 апр.) форсировал Карпаты. Два корпуса армии были развернуты фронтом на запад - у Горлицы и по Дунайцу. К сер. апр. 1915 армия P. растянула свой правый фланг -IX и Х АК-по р. Дунаец и Карпатским предгорьям от р. Висла до Бескид фронтом на запад; главные силы - XXIV, XII, XXI и XXIX АК -группировались на Бескидах фронтом на юго-запад, нацеленные на Венгрию (Мезо-Лаборч-Эпериеш). Получая информацию о сосредоточении противника и сознавая опасное положение IX и Х АК, Р. предлагал провеете прегруппировку и отвести армию, пожертвовав Бескидами и Западной Галицией. Однако его точка зрения, несмотря на поддержку начальника штаба фронта ген. В.М. Драгомирова, поддержки на получила. Австро-герм. командование сосредоточило против армии Р. значительные силы: против IX АК на Дунайце - 4-я австро-венгерская армия (эрцгерцог Иосиф-Фердинанд), против Х АК у Горлицы -11-я герм. армия (ген. А. фон Макензен), против карпатской группы - Бескидский герм. корпус и 3-я австро-венгерская армия. 19 апр. (2 мая) австро-герм. войска атаковали позиции IX и Х АК на участке Горлице-Тарнов. Несмотря на то, что IX АК ген. А.М. Драгомирова фактически сдержал наступление 4-й армии, фронт начал откатываться. Не помогло и введение в бой резервов фронта -III Кавказского АК. 22 апр. (5 мая) Р. отвел Х и III Кавказский АК на Вислоку. К этому времени Макензен начал выход на сообщения XXIV АК и Р. приказал XXIV и XII АК выходить из Карпат, XXI АК выйти в резерв в помощь Х АК, а XXIX АК обеспечивать связь с 8-й армией. По XXIV и XII АК нанесла удар 3-я австро-венгерская армия; к 25 апр. (8 мая) Карпатская группа вышла из Карпат в полном порядке, но с большими потерями (в т.ч. в плен попал начальник 48-й пех. дивизии ген. Л. Г. Корнилов). 23 апр. (6 мая) герм. войска нанесли поражение IX и III Кавказскому АК и форсировали р. Вислоку. Это вынудило Р. отдать приказ об отходе от Дунайца IX АК и кав. корпуса ген. Н.Г. Володченко. 24 апр. (6 мая) отдал приказ об отходе за Сан. В ходе Горлицкой операции армия Р. потеряла только пленными св. 152 тыс. чел. (потери противника составили св. 28 тыс. чел. убитыми и ранеными). Штаб фронта запретил Р. эвакуацию за Сан, и 3-я армия была вынуждена вновь принять бой 26-27 апр. (9-10 мая) восточнее Вислоки. Лишь брошенные в бой XXI и XXIX АК спасли армию от полного уничтожения. 30 апр. (13 мая) Р. отвел армию за Сан. 2(15) мая Макензен начал наступление на Ярослав (обороняемый остатками XXIV АК), взял его и 4(17) мая форсировал Сан. Р. удалось ликвидировать прорыв XXIX АК и переданным из резерва V Кавказским АК и вынудить противника приостановить наступление, попытка контрнаступления успеха не имела. 7(20) мая Р. заменен ген. Л.В. Лешем (официальный приказ подписан 20.5.1915). 3.6.1915 получил II Сибирский АК, а 11.10.1915 -VII Сибирский АК. С 20.3.1916 командующий 12-й армией, расположенной в районе Риги. К концу мая 1916в состав армии (при начальнике штаба генерал-лейтенанте В.В. Беляеве) входили XXXVII, XLIII АК, а также VI и VII Сибирские АК. Здесь с 3 по 9 июля под общим руководством ген. А.Н. Куропаткина было проведено силами VI Сибирского АК наступление в Бауском направлении, окончившееся полной неудачей и потерей 15 тыс. чел. Выдвинул план наступательной операции наТуккум, совмещенной с высадкой десанта у Роена в тыл 8-й герм. армии. В десант были назначены 3-я стрелковая, 116-я пех. дивизии и 4-я отдельная кав. бригада. Учитывая, что в этот момент герм. флот находился в тяжелом положении после Ютландского сражения, на Балтике создалась возможность для успешного проведения операции. Р убедил Куропаткина в целесообразности операции. Однако получивший назначение главнокомандующим фронтом ген. Рузский немедленно отменил операцию. С 23 по 29 дек. Р. предпринял наступление западнее Риги с целью отбросить герм. войска за Аа и Эккау; но, несмотря на почти тройное превосходство сил, весь результат наступления свелся к овладению небольшим выступом герм. позиции. Потери армии Р. составили ок. 20 тыс. чел., а 12(25)-13(26).1.1917 герм. войска контратакой восстановили утраченное положение. 20.7.1917 снят с командования армией и зачислен в резерв чинов при штабе Петроградского ВО. Уехал на Юг России для лечения, в сент. 1918 взят Кавказской Красной армией в число заложников и после мятежа И.Л. Сорокина вместе с ген. Рузским др. расстрелян в Пятигорске. Имя. Р носит село в Болгарии.
Превратът, победата, смъртта: Три епизода от живота на генерал Радко Димитриев
Век и половина от рождението на генерал Радко Димитриев (вестник Българска армия, септември 2009г.)
Генерал Радко Димитриев е роден на 24 септември 1859 г. в село Градец, Сливенско, в семейството на видния просветител Димитър Русков, който умира през 1864 г. По-късно майка му се омъжва за Васил Абаджиев от Жеравна, който рано установява големите умствени заложби на доведения си син и не жали средства за неговото по-добро образование. През 1875 г. Радко завършва Априловското петокласно училище в Габрово и е назначен за чиновник в пощата на град Котел, където е привлечен в местния революционен комитет.
Когато през юни 1877 г. руската армия форсира Дунав при Свищов, Радко с още един свой другар тръгва да посрещне освободителите. Младежите искат да бъдат включени в състава на руската армия. Радко е изпратен в Школата за подготовка на преводачи, след това-в щаба на Уланския кавалерийски полк към 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия. Към 20 ноември настига полка към село Правец и с него участва в зимното форсиране на Стара планина от Западния отряд под командването на генерал Гурко. С Улановския кавалерийски полк Димитриев участва в сраженията при освобождението на София, Пазарджик и Пловдив, достига до Одрин, където дочаква края на войната. Записва се в новооткритата Школа за волноопределящите се с намерение да стане офицер. След закриването на школата през ноември 1878 г. нейните възпитаници са прехвърлени в новооткритото военно училище. На 11 май 1879 г. Радко Димитриев завършва първия випуск със звание "прапорщчик" Офицерската му служба започва в 4-та дружина.. През 1880 г. постъпва в Николаевската военна академия на Генералния щаб в Петербург, която завършва през 1884 г. и се завръща в Пловдив. След Съединението за главнокомандващ на източно румелийските войски е назначен майор Данаил Николаев, а за негов заместник-капитан Радко Димитриев. Вместо от Турция войната идва откъм Сърбия. Капитан Димитриев участва в разработване на плана за ускорено прехвърляне на войските от гара Саранбей (Септември) към Сливница. Той пристига на бойното поле на 8 ноември 1885 г. с назначение на длъжност помощник началник-щаб на Западния корпус. След войната е назначен за началник на строево инспекторското отделение при Министерството на войната. Верен на своите русофилски убеждения, Радко Димитриев се включва в заговора за детронирането на княз Александър Батенберг, в чиято личност той и неговите съмишленици виждат главната причина за влошаването на отношенията между България и нейната освободителка. Поради слабата работа за осигуряване на широка обществена подкрепа на преврата детронаторите емигрират в Русия, където постъпват на служба в руската армия. От 1887 до 1898 г. Димитриев е на служба като ротен и дружинен командир във военното училище в град Тифлис (Тбилиси)-Кавказ. След амнистия през 1898 г. Димитриев се завръща в родината и е назначен за помощник началник-щаб на 5-та пехотна Дунавска дивизия. През 1900 г. Е повишен в звание "полковник" и е назначен за началник на оперативното отделение на Генералния щаб. Под негово ръководство се съставя "Проектоустав за полската служба на българската армия". На 1 януари 1904 г. Димитриев е назначен за началник на Генералния щаб на българската армия и е повишен в звание "генерал-майор". На този пост той провежда много основни реформи в армията. Под негово ръководство се разработва нов оперативен план на война с Турция, преработват се уставите, откриват се областни школи за усъвършенстване подготовката на запасните офицери, за обединяване на дивизиите по време на война в три армии. През март 1907 г. той е назначен за началник на 3-а инспекционна област в Русе, в състава на която влизат 4-а, 5-а и 9-а пехотна дивизия. Пълководческият талант на генерал Радко Димитриев се разгръща по време на Балканската война. На 11 октомври 3-а армия само за 2 дни превзема крепостта Лозенград, от 14 до 19 октомври 1912 г. пробива добре организираната отбрана на противника по линията Бунархисар-Люлебургаз и го принуждава да се спасява с бягство. На 2 ноември 1-ва и 3-а армия достигат до силно укрепената линия на Чаталджа. След атаката на Чаталджа 3-а армия е в бездействие няколко месеца, време през което Фердинанд и генерал Савов подготвят войната срещу Сърбия и Гърция. Генерал Димитриев отрано съзирал това погрешно решение и е правил опити да го предотврати, но инициаторите не са го послушали. Започва Междусъюзническата война. На 16 юни 1913 г. уморените български войски, дислоцирани от Бяло море до Дунав, започват да се изтеглят. На 19 юни генерал Радко Димитриев е назначен за помощник- главнокомандващ. Той приема поста не да побеждава, а да спасява България. След войната той е изпратен на дипломатическа служба в Русия като човек с доверие сред руското общество. От Петербург той изпраща доклади до Фердинанд и правителството на Васил Радославов България да следва Русия, а не да се съюзява с Германия. Виждайки, че не може да предотврати новата катастрофа, той напуска дипломатическия пост, взема съдбоносно решение и постъпва на служба в руската армия. В България го обявяват за предател, а в Русия го назначават за командващ 8-и корпус от армията на генерал Брусилов. Скоро е назначен за командващ на Трета руска армия. Командва и 12-а армия с щаб в град Рига (Латвия), умело прегражда пътя към Петербург и превръща Рига в непревземаема крепост. През юли 1917 г., когато на власт вече е Временното правителство, генерал Димитриев е уволнен. Установява се да живее в Пятигорск-Северен Кавказ. Участва в гражданската война през 1918 г. на страната на Съвета на народните комисари. В сложната обстановка през 1918 година Радко Димитриев и генерал Рузский са обявени от есерите за контрареволюционери и са разстреляни в нощта на 18 срещу 19 октомври 1918 година. Така завършва един пълен с превратности достоен живот.
Генерал-лейтенант Радко Димитриев е първият главен редактор на в. „Военни известия” (вестник Българска армия, 27.01.2012 г.)
По тези причини подполковник Радко Димитриев счита, че тези недостатъци могат да бъдат избегнати чрез издаване на нов вестник, който да излиза по-често и да задоволява потребностите на Военното ведомство. Димитриев предлага вестникът да излиза веднъж или два пъти седмично и в съдържанието му да се включват височайши укази и прикази по военното ведомство и циркуляри, височайши аудиенции и представления, телеграми, новини по военното изкуство, военни журнали и тяхното съдържание, нови военни съчинения и книги, обявления, отворена поща за справки. За да бъде достъпен вестникът годишният абонамент трябва да струва 6 лева, а за чужбина - 8 и да се печата при същите условия, както и „Военен журнал”. Цената на един брой е 15 стотинки. По това време един литър сливова ракия струва 1 лев, един хляб - 25-30 стотинки. Един поручик по това време е получавал 225 лева месечно, капитан – 400, подполковник – 700. На 7 март същата година подполковник Димитриев, в качеството си на началник на учебното бюро към генералния щаб подписва и правилник за издаването и редактирането на списание „Военен журнал” и вестник „Военни известия”. На практика Радко Димитриев е първият главен редактор на в. „Военни известия” тъй като всички материали минават през него. Още повече, че първа точка от правилника възлага редактирането на двете институционални военни издания да се редактират от учебното бюро. Правилникът разпорежда вестникът да излиза всяка събота и да съдържа не по-малко от една печатна кола. Разрешава се да се прилага специална притурка към вестника, когато това се налага. Вестникът ще се стреми да държи офицерския корпус на българската армия в течение на всички разпоредби, които се издават по военното ведомство, както и по текущите новости и нововъведения в чуждестранните армии. Главен отговорник за съдържанието и отпечатването на списанието и вестника е началникът на учебното бюро, на двете издания стои и надписът „Издава Учебното бюро”. В правилника ясно е казано, че „всекой офицерин или асимилиран военен чиновник, както и всеко военно учреждение са задължителни абонати на „Военний журнал” и на „Военните известия”. Парите за абонамента за вестника се удържат от заплатите на офицерите и се внасят направо в учебното бюро.
Фотоалбум  Седнали на първия ред от ляво на дясно: генерал Вълко Велчев, генерал Георги Агура, генерал Никола Иванов, генерал Данаил Николаев, генерал Васил Кутинчев, генерал Радко Димитриев, генерал Павел Христов; на втория ред: генерал Иван Фичев, полковник Георги Тодоров, генерал Вичо Диков, генерал Стилиян Ковачев, генерал Кирил Ботйов, полковник Петър Марков, генерал Стефан Тошев, генерал Атанас Назлъмов; на третия ред: полковник Пантелей Ценов, генерал Иван Сарафов, генерал Илия Димитриев, генерал Радой Сираков и полковник Симеон Янков
 Генерал Радко Димитриев с щаба си на бойното поле в Македония
Генерал-лейтенант Радко Димитриев, командващ на 3-та българска армия, при Чаталджа през 1912 г.
 Генерал-лейтенант Радко Димитриев, командващ 3-та армия и щабни офицери, 1912 г.
Генерал Радко Димитриев (седнал, дясно) с офицери от генералния щаб, 1912 г.
Генерал Радко Димитриев на служба в руската армия
Радко Димитриев заедно с руски генерали, 1917 г. (вторият отдясно, на първи ред)
Радко Димитриев като капитан през 1885 г.
Бюст на Радко Димитриев, част от композицията "Паметник на капитаните", гр . Сливница
НД "Русофили" откри паметник на генерал-лейтенант Радко Димитриев в родното му село Градец, декември 2019 г. |
||
Радко-Дмитриев Радко Дмитриевич (настоящие имя и фамилия - Радко Русков Дмитриев) (24.9.1859, село Градец Сливенской округи, Болгария - 18.10.1918, Пятигорск), рус. генерал от инфантерии (3.9.1914). В 1876 участвовал в национально-освободительном движении. Во время рус.-турецкой войны 1877-78 зачислен в состав лейб-гвардии Уланского полка рус. армии.
На 12 февруари 1892 г. министърът на войната подполковник Михаил Савов получава доклад от временния началник на Учебното бюро към Генералния щаб подполковник Радко Димитриев за необходимостта от създаване на специален военен лист „Военни известия”. В доклада Радко Димитриев започва с това, че нуждата от един специален военен лист се чувства от дълго време в армията. Според думите му списание „Военен журнал” не може да задоволи потребностите на армията. Най-напред затова, че то е периодическо издание и в него могат да се разглеждат и то не в пълен обем специални въпроси на военното изкуство. Ако би трябвало тези въпроси да се разглеждат в пълното им развитие, то обемът на списанието трябва да нарасне няколко пъти. Освен това различните разпоредби по Военното ведомство, които се отпечатват на страниците на списанието не достигат до предназначението си и навреме. Разпоредбите се печатат веднъж месечно и много често това губи назначението си, тъй като те се прилагат по-рано от отпечатването. Общо взето публикацията им в списанието служи само за архивирането им.
