генерал-лейтенант Рачо ПЕТРОВ

Рачо Петров е роден на 19 февруари 1861 г. в Шумен. Заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България - първият път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а вторият — 26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г. По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд I.

На 30 август 1878 г. Рачо Петров е произведен в чин прапоршчик. Завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. На 24 март 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. завърщва Николаевската военна академия в Санкт Петербург.. Назначен е за ротен командир в 5-та пехотна тетевенска дружина, след което служи в 11-та пехотна орханийска дружина в Шумен. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан, причислен е към Генералния щаб и назначен за бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада в София.

След Съединението (1885), с Указ №2 на княз Александър I Батенберг издаден на 9 септември е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на Щаба на българската войска. След края на Сръбско-българската война (1985) е назначен за титулярен началник-щаб на войската. На 1 януари 1886  г. е произведен в чин майор. През 1887 г. е началник на Военното училище, а от февруари с.г. Регентството го назначава за началник на временно сформирания Източен отряд в Русе. Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г. На 24 април 1887 г. е назначен за военен министър в правителството на Стефан Стамболов и остава на поста във втория и третия кабинет на Константин Стоилов (1894-1896). На 2 август 1888 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1891  в чин полковник. На 17 ноември 1896  г. е повишен в чин генерал-майор, а на 29 ноември същата година се уволнява от армията и напуска министерския пост.

През следващите години Рачо Петров се занимава с политическа дейност, като е близък с Народнолибералната партия. Участва във второто правителство на Тодор Иванчов, а в началото на 1901  г. оглавява временно правителство, натоварено с провеждането на избори. През 1903-1906  г. отново оглавява правителство на Народнолибералната партия.

Рачо Петров е народен представител в XI (1901 г.) и XIII (1903-1908 г.) Обикновено Народно събрание.

През Балканската война (1912-1913) е назначен за комендант на укрепения пункт Търново-Сеймен, а по-късно е причислен към Главната квартира. На 2 август 1913  е повишен в чин генерал-лейтенант.

По време на Междусъюзническата война командва 3-та армия (от 20.06.1913 -10.08.1913 г.), която воюва със сръбската армия по посока на Пирот. След края на войната, на 2 август 1913 е повишен в чин генерал-лейтенант.

През Първата световна война (1915-1918) е назначен за генерал-губернатор на Македонската военноинспекционна област. През 1916 г. е зачислен към щаба на действащата армия. През 1917 г. излиза в запас по собствено желание.

При правителството на Александър Стамболийски (1920) той е съден на 75 години затвор. Прекарва 4 години в затвора, след което пада правителството на Стамболийски и е амнистиран през 1924 г. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата.

Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. в гара Белово - Пазаржишко.

Офицерски звания:

30.08.1878 - Прапоршчик;

10.05.1879 - Подпоручик;

24.03.1882 - Поручик;

24.03.1885 - Капитан;

01.01.1886 - Майор;

02.08.1888 - Подполковник;

02.08.1891 - Полковник;

17.11.1896 - Генерал-майор;

02.08.1913 - Генерал-лейтенант;

06.05.1936 - Генерал от пехотата.

Награди:

Орден „За храброст“ II степен - от Сръбско-българската война (1885);

Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, II степен с мечове отгоре и I степен без мечове;

Златен орден „За заслуга“;

Турски орден „Меджидие“ I степен;

Турски орден „Османие“ I степен;

Руски орден „Св. Анна“ I степен;

Германски орден „Короната“ I степен;

Сръбски орден „Таково“ I степен;

Автор:

"Записки по военна топография. Лекции, четени в старшия курс на Военното училище" - 1888

Други биографични данни:

1896 - Ръководител на събирателно дружество „Петров, Джумалиев и с-ие“;

1900 - Издател на вестник "Свят";

1908-1909 - Председател на Съюза на запасните офицери.