Бесарабският българин - Георги Тодоров достига най-високото военно звание-генерал от пехотата

„Интересно е да се знае, че не само в българската, но и в световната военна история не са много командирите, които вземат участие в пет последователни войни, и то в продължение на четири десетилетия. Такъв е бесарабският българин Георги Тодоров, който при това достига най-високото военно звание-генерал от пехотата. Съдбата му е неразривно свързана с изграждането, първите успехи и трагичните поражения на българската армия в първите четири следосвобожденски десетилетия”. Това заяви в интервю за радио “Фокус”-Пирин благоевградският историк Снежана Захариева. Георги Стоянов Тодоров е роден на 10.08.1858 г. в Болград, Бесарабия, там завършва гимназия. Едва навършил 19 години, той постъпва като доброволец в българското Опълчение. В хода на бойните действия получава офицерски чин. След Освобождението завършва първия випуск на военното училище в София. Зачислен е в пехотата и на 31.08.1882 г. става поручик. Същата година постъпва в генералщабната академия в Санкт Петербург. „През есента на 1885 г. младият офицер поема командването най-напред на Ловешката чета, а след това на Летящия отряд. В началото на сръбско-българската война въпросният отряд се намира край град Кула и срещу него се изправя с цялата си мощ сръбската-тимошка дивизия. Георги Тодоров, вече произведен в капитан, взема предвид, че укрепването на Видин още не е завършено, и решава да атакува противника с цел да го задържи по-дълго време далеч от важната крепост. Макар и по-многобройни, сърбите са изненадани от смелия ход и боят продължава цял ден. Именно поради това правилно решение на ген. Тодоров, нашественикът успява да настъпи срещу Видин едва на 10 ноември. След победоносния край на войната срещу сърбите, Тодоров става командир на Първи пехотен полк и поради това, че участва в детронирането на княз Александър Батенберг, през септември 1886 г. е уволнен от армията. Малко по-късно е възстановен на служба и през 1887 г. е произведен в майор. Служи като инспектор на класовете във военното училище, а в края на века, вече като полковник, поема командването на 20-ти Добруджански полк. Новата 1910 г. носи на Георги Тодоров поредното звание и командването на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Започва Балканската война. На пресния още генерал-майор Тодоров се пада да действа заедно с дивизията си в централния път към направление град Солун. Богатото пристанище е стремеж на почти всички балкански държави и надпреварата коя да влезе първа в него е голяма. За съжаление, основният удар е насочен към Източна Тракия и Беломорско направление и 7-ма Рилска дивизия действа под командването на командващия Втора сръбска армия-ген. Степанович. Усещайки кой е най-големият им противник, турците оказват упорита съпротива на Рилци, докато в същото време не се напрягат много срещу настъпващите от юг гърци. Така, на 27.10.1912 г., бойците на ген. Тодоров влизат само няколко часа след гърците. През януари 1913 г. Рилци отново доказват своите бойни качества като отблъскват турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой. Следва Междусъюзническата война, в която българската армия се изправя срещу доскорошните си съюзници. Ген. Тодоров с дивизията си, отново е на най-горещото място. От 4 до 16.07.1913 г. те успешно отблъскват бесните сръбски атаки при Калиманци. След тази война, ген. Тодоров е началник на Втора военно-инспекционна област. През 1915 г. е повишен в звание генерал-лейтенант. През 1917 г. ген. Тодоров поема командването на Трета армия в Добруджа и си спечелва уважението на новите противници-румънци и руснаци. Той е повишен в звание генерал от пехотата и в началото на 1918 г.е назначен за помощник главнокомандващ на действащата армия”, заяви Захариева.

/31.07.2010 г. Агенция "Фокус"/