3 армия (3 армейски корпус, командване Изток)

 

 ТРЕТА АРМИЯ

 
3 армейски корпус
***
Тя само по списъка е трета,

 но първа по подвизи и слава,

от Одринските тепета,

до бреговете на ДРАВА.

И вечно ще е жива в горещите сърца,

на своите безсмъртни чеда.

                                      генерал-майор Димитър Димитров
 
 
 
 ******************************************************************************************************************************************

 

Българската армия винаги е имала огромно значение в развитието на българската държава. От Аспаруховите войни, войниците на Самуил, Калоян, Иван Асен II, опълченските дружини в Руско – турската освободителна война от 1877 – 1878 г., с действията си през Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни Българската армия е отстоявала изконното си право на държавност, суверенитет и независимост. Блестящите победи завоювани от българския войник са били и ще бъдат непресъхващ източник на гордост и преклонение пред непобедимия войнски дух, саможертва и любов към Родината. Същевременно те имат и съществен принос в развитието не само на нашето, но и на световното военно изкуство. Принос, с който днешните наследници на българската бойна слава с право се гордеем. Цялостната история на Българската армия, от етапа на зараждането и до наши дни е история на българския военно – научен и практически гений, история и непрекъснат възход на българското военно изкуство.

Сред многобройните източници на този възход, на непрекъснато развитие и обогатяване на военните достижения на Българската армия своето достойно и заслужено място заема и бойният път на 3-та армия.

Трета армия има славна и героична история, изпълнена с безброй епизоди, свидетелстващи за мъжеството, себеотрицанието и героизма на българския войник, с множество факти за далновидни, правилни и навременни действия на офицерите и щабовете, с ярки пълководци и командири, допринесли за издигането на българското бойно изкуство на все по-високо равнище.

Историята на Трета армия е непосредствено свързана с приетия през 1903-1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията, който поставя началото на нов етап в нейното развитие. Създават се предпоставки за нов качествен скок, който през 1907 г. на основание Указ №148 на княз Фердинанд I намира израз в сформирането на три военноинспекционни области (ВИО).

I ВИО с щаб в София : II ВИО с щаб първоначално в Стара Загора, а от 14 юни 1908 г. – в Пловдив; III ВИО в състав 4-та Преславска, 5-та Дунавска и 9-та Плевенска дивизионна област – с щаб Русе. Тези три военноинспекционни области съгласно посочения указ са били предназначени при обявяване на всеобща мобилизация да формират българските армии.

По такъв начин след издадения на 17 септември 1912 г. от княз Фердинанд I Указ №5 за обявяване на обща мобилизация, Трета военноинспекционна област с щаб в град Русе формира Трета армия, за участието и в Балканската война. Пръв неин командващ е генерал-лейтенант Радко Димитриев, а началник на щаба е полковник Константин Жостов.

        Формирането на армията е в резултат на подготовката на Балканската война, която избухва като следствие на кризата на Балканите.

За участието си в Балканската война 3-та армия е в състав: 4-та Преславска, 5-та Дунавска и 6-та Бдинска дивизии под командването на Радко Димитриев.

Съгласно плана за войната и на първата операция е предвидено 1-ва и 3-та армия да извършат марш – маньовър към линията Одрин – Лозенград, на която е планирано да се развие първото сражение между армиите на Турция и България. Планирано е и са осъществени мероприятия по запазване в тайна изнасянето и присъствието на 3-та армия в близост до района на бойните действия.

В деня на обявяването на Балканската война 5 октомври 1912 година, 3-та армия започва изнасянето си от изходен район за съсредоточаване югоизточно от Ямбол. Пред нея действа конната дивизия, която разузнава за противника и го заблуждава относно наличието на 3-та армия. На 8 октомври 3-та армия преминава държавната граница, скъсява дистанцията с 1-ва армия и се оказва срещу десния фланг на Турската източна армия, която води бой с 1-ва армия. Трета армия нанася внезапен силен удар срещу десния фланг на Турската източна армия и след тежки, ожесточени боеве в района на селата Каспа, Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер във взаимодействие с 1-ва армия разгромява основните сили на Турската армия.

 На 11 октомври 1912 г. трета армия превзема Лозенградската крепост.

          Понесли сериозно поражение е жива сила и техника в първите дни на войната, частите на Източната турска армия успяват да се изтеглят, съвземат и организират за отбрана. Така се стига до кръвопролитното сражение на линията Люлебургас – р. Карачдере – Бунархисар, където след четиридневни крайно напрегнати боеве, водени от 16 до 19 октомври частите на 1-ва и 3-та армия, под общото командване на генерал – лейтенант Радко Димитриев, показвайки изключителна храброст и издръжливост, разбиват главните сили на Източната армия и постигат нова голяма победа.

 В Лозенградската и Люлебургас – Бунархисарската операция 3-та армия бележи триумф на българското военно изкуство, доказало своите преимущества още по време на Сръбско – българската война от 1885г.

 Победата при Лозенград се дължи до голяма степен на осъществената оперативно – стратегическа изненада от 3-та армия, която нанася удар във фланг на турските войски в Източна Тракия. Бързината, стремителността, решителността и инициативата на войниците и командирите от малките войскови звена също изиграват голяма роля за изхода на срещното сражение при Лозенград. Основен маньовър на българските войски в развилите се срещно боеве е ударът по фронта в съчетание с решителни удари по фланговете. Авангардите на колоните се развръщат бързо и с енергично настъпление отхвърлят турските части пред себе си и създават благоприятни условия за намеса на главните сили.

 В бойните действия личният състав на армията проявява масов героизъм, умение и голяма за времето си подвижност, като в течение на шест денонощия извършва марш – маньовър и овладява Лозенград, като изминава в кал и дъжд над 120 км.

 Сражението на линията Люлебургас – Бунархисар е кулминационната точка на войната. Противникът понася непоправими загуби в личен състав и материална част. Българските войски извоюваха решителна победа, което създава реални предпоставки за победоносното завършване на войната.

          В оперативно отношение операцията показва, че са назрели условията за участие в бойните действия на силите на две и повече обединения. В нашата военна история обединени усилия на 1-ва и 3-та армия по време на операцията от 16 до 19 октомври 1912 г. са първообраз на фронтово обединение, а щабът на 3-та армия – орган за управление на обединение от фронтови мащаб.

          В тактическо отношение Люлебургас – Бунархисарската операция отбелязва нови моменти във воденето на бойните действия като:  съчетаване на настъпление в едно направление с отбрана в друго направление в едно и също сражение; тясното взаимодействие между пехотата и артилерията; прилагането на целесъобразни форми на бой като окопаването при настъпление след достигане на определен рубеж; разчленяване на бойния ред и приспособяването му към местността.

Голям дял за победата имат и командващият на армията генерал-лейтенант Радко Димитриев и неговия щаб, но огромна е заслугата преди всичко на морално – боевите качества на българския войник, който с проявите си на героизъм и творчество прославя 3-та армия и българското военно изкуство.

 Следващия етап от участието на 3-та армия в Балканската война включва действията на армията при атаката на Чаталджанската укрепена позиция.

            Постигнатият успех от българските войски при Лозенград и Люлебургас – Бунархисар има огромно значение в постигането на стратегическо преимущество от българска страна във воденето на бойните действия. Това преимущество не е използвано от Главното командване на Действащата армия и позволява на Турската армия да се организира, прегрупира и закрепи на изгодната в това отношение Чаталджанска позиция, където турското военно командване формира армия в състав шест корпуса и една конна бригада с численост около 107 хиляди души и 308 оръдия и организира отбраната на линията между езерата Деркос и Буююкчекмедже на фронт с дължина 20-25 км и дълбочина 6-8 км.

 Трета армия в състав 4, 5, 6 и 9 пехотни дивизии съвместно с 1-ва армия в състав 1, 3 и 10 пехотни дивизии в продължение на една седмица след извънредно тежък преход и лошо снабдяване извършват своя марш – маньовър към Чаталджанската укрепена позиция и на 30 октомври достигат до нея и заемат района Чаталджа, Тарфа с четири пехотни дивизии в първа линия (3, 9, 6 и 1 пд) и три пехотни дивизии (5, 4 и 10 пд) във втора линия.

            За усилване на нашата Чаталджанска групировка са снети последователно от обсадата при Одрин две пехотни дивизии (3 и 9пд), които са включени в състава на 3-та армия.

 Общата численост на българските войски наброява 118092 души и 462 оръдия, но имайки в предвид силите пръснати за охрана на фланговете по бреговете на Черно и Мраморно море и негативните резултати от засилващата се холерна епидемия, фактически бойния състав на българската групировка е почти равен на този на противника. Всичко това налага да се прояви творчество и умение при създаването на групировката на нашите войски и да се изработи действен план за пробив на добре подготвената турска отбрана.

            Българското главно командване пренебрегва тези изисквания и не разработва план за извършване на пробив на Чаталджанската укрепена позиция. То се задоволява да обедини 1-ва и 3-та армия под командването на генерал – лейтенант Димитриев, без обаче да създаде собствен щаб, който да събира обстановката и подпомага командващия при вземането на решения.

            Атаката на Чаталджанската укрепена позиция се провежда два последователни дни на 4 и 5 ноември 1912 година, но въпреки себеотрицанието и мъжеството на българските войници не са постигнати съществени резултати. Преценявайки понесените загуби, за да спаси армията от катастрофа генерал – лейтенант Радко Димитриев заповядва войските да се оттеглят на изходно положение. Така завършва операцията при Чаталджа.

Независимо от проявените грешки от страна на Главното командване, недостатъчната теоретическа и материално – техническа подготовка, войските проявяват висока морална устойчивост, упоритост и издръжливост, проличава инициативността, творчеството на командирите, които се оказват безценни за победата по-късно на българската войска при щурмуването и превземането на Одринската крепост на 13 март 1913 г. С нейното падане Турция загубва най – силната си крепост на Балканският полуостров и цяла армия, а победата на България в Балканската война вече не подлежи на съмнение.

 След завършване на Балканската война нашата страна е въвлечена в нова изтощителна война – Междусъюзническата. Тя възниква в резултат на противоречията между балканските страни главно по въпроса за подялбата на освободените от турското властване територии.

 Трета армия, дни преди още да бъде сключен Лондонския мирен договор между съюзниците и Турция на 15.05.1913 г. (с което приключва Балканската война), по план на главното командване започва своето прехвърляне към западната граница. Армията в състав 1 пехотна софийска дивизия (2 бригади), 13 пехотна дивизия, 2 бригада и 46 пехотен полк от 5 пехотна дивизия и кавалерийската дивизия (1, 2, 7 и Лейбгвардейския конен полк) под командването на генерал – лейтенант Радко Димитриев се съсредоточава в района на Сливница, като щабът на армията е в Божурище, където пристига на 29.05.1913 г.

 На 13.06.1913 г. Главното командване разпорежда с директива № 23 Българската армия да заеме изходно положение за евентуална война със Сърбия и Гърция.

 На трета армия е поставена задача да отбранява София. В основата на плана на Главното командване на Действащата армия за война срещу бившите си съюзници е залегнал стратегически замисъл, напълно несъобразен с неблагоприятната военно-политическа обстановка (сключеният между Сърбия и Гърция съюз за недопускане на разширяването на България на запад от река Вардар и претенциите на Румъния за Южна Добруджа). В този замисъл на трета армия е отредена ролята да съдейства на първа армия, като нанася удари от района на Драгоман, на четвъртия ден от настъплението да овладее Ниш и прекъсне основното комуникационно направление на сърбите Белград – Ниш – Вранча – Куманово. В последствие да развие настъплението на юг по долината на река Южна Морава и към деветия ден двете армии да овладеят Враня и Гниланя, като блокират от север главните сили на Сръбската армия съсредоточени в района на Овче поле.

 Бойните действия трета армия започва в следния състав: 1 и 13 пехотни дивизии, 3 бригада и 46 пп от 5 пехотна дивизия и кавалерийската дивизия.

            На 21.06.1913 . трета армия получава заповед да настъпи на следващия ден в две групи. Дясната група в състав 13 пехотна дивизия и 1 бригада от 1 пехотна дивизия настъпва в района Смиловци, Трън в направление Пирот, с цел неговото овладяване. Лявата група в състав кавалерийската дивизия и 2 бригада от 1 пехотна дивизия настъпва от района Врабча, Трън в направление Власино – Враня, с цел овладяване на Враня и разрушаване на ж.п. мостове, след което да продължи настъплението по долината на река Морава и да застраши тила на главната сръбска групировка.

 В изпълнение на така поставената задача действията на трета армия се развиват по отделни и несвързани едно с друго Пиротско и Вранско направления.

 Настъплението на дясната групировка започва на 24.06.1913 г. на фронт от 30 км в два ешелона. След упорит бой с променлив успех, сръбските части са принудени да се оттеглят към Пиротския укрепен район. В самия разгар на бойните действия Главното командване заповядва да се спрат настъпателните действия.

 Дясната група организира отбраната на достигнатия рубеж и остава там до сключване на примирието.

 По заповед на командващия на трета армия лявата група започва настъплението на 22.06.1913 г. в направлението Трън – Клисура – Власина.

            На 12 юли групата достига рубежа вр. Стрешер, вр Бели камък и Иванова могила. На тази линия посреща примирието.

 Като цяло участието на трета армия в Междусъюзническата война не може да се нарече успешно. Липсата на взаимодействие между отделните части също допринася за това 3-та армия да не изпълни задачите, поставени и от Главното командване, които само по себе си представляват не дотам добре обмислени и най-вече лошо материално осигурени планове.

 Въпреки това армията със своите действия предизвиква опасения в сръбското командване за сигурността на комуникациите му по долината на река Морава и то изтегля значителни сили от фронта в Македония, и ги пренасочва през Враня за Сурдулица в подкрепа на своите войски, действащи срещу трета армия.

 След подписването на Букурещкия мирен договор на 10.08.1913 г., трета армия провежда демобилизация на някои свои съединения и части, като ги свежда до мирновременния им състав. В периода до започването на Първата Световна война армията доразвива своите мобилизационни планове с оглед на бъдещата война.

 След избухването на Първата Световна война на 09.09.1914 г. и особено след завършването на маневрения период на войната и преминаването към позиционни бойни действия в началото на 1915 г. България се оказва в центъра на вниманието на воюващите страни, всяка от които се стреми да я привлече на своя страна във войната.

 Така на 12.09.1915 година 3-та армия провежда мобилизация във Варна съгласно указ № 7 от 09.09.1915 г. и се организира в състав 4 и 5 пехотни дивизии, 3 конна бригада и 7 конен полк, редица гарнизони и укрепени пунктове. През ноември същата година е сформирана и 12 пехотна дивизия, която се включва в състава на армията.

            До намесата на Румъния във войната трета армия е съсредоточена в района Разград, Русе, Варна и Шумен със задача да не допусне евентуално настъпление на Румъния през Добруджа.

 Румъния подписва договор със Съглашението на 17 август 1916 г. и на 27 септември обявява война на Австро – Унгария. На 1 септември 1916 г. започват бойните действия между България и Румъния. Под натиска на Германия и Австро – Унгария войските на трета армия, разположени на Добруджанската граница на 14.09.1916 г. настъпват срещу Румъния.

 От началото на 1917 г.  до месец септември 1918 г., трета армия изпълнява редица задачи, в които още веднъж блесва военния талант на българина, неговото бойно майсторство и умение. Новото, свързано с трета армия през маневрения период на войната са настъпателните операции на Добруджанския фронт, които се отличават с масирането на силите и средствата, което е съществен момент в теорията на настъпателния бой.

 Такова масиране се постига при очерталия се като главен удар, щурм на Тутраканската крепост, който започва на 5.09.1916 г. Въпреки упоритата съпротива и убийствения огън на 151 оръдия, българските войски овладяват само за два дни крепостта и пленяват повече от 28000 противникови бойци.

             В този щурм новите важни елементи на оперативното изкуство, които проявява трета армия са нанасяне на главен удар с левия фланг по най-силната част от отбраната на противника, в резултат на което е превзета укрепената Тутраканска крепост и постигнат решителен успех и последвалото бързо развитие на успеха в дълбочина.

 Друг нов момент е способът за провеждане на операцията, като вместо фронтално настъпление с последователно изтласкване на противника, в Добруджанската операция трета армия нанася удар с левия фланг и едновременно сковава противника по фронта, като вече не го изтласква, а прави пробив в предварително подготвената му отбрана в дълбочина.

           Следващата блестящо изпълнена задача на трета армия през октомври 1916 г. е пробива на Кубадинската укрепена позиция. Операцията е проведена на два етапа от положение на непосредствено съприкосновение с противника, с пробив на тесен участък от фронта, след продължителна артилерийска подготовка.

           В резултат на Кубадинската настъпателна операция трета армия излиза на линията Черна Вода – Кюстенджа – Хърсово. През ноември 1916 г. форсира река Дунав при Сомовит и Свищов, и настъпва на Румънска територия, като през месец декември овладява Букурещ, а в Добруджа излиза на река Дунав.

         Действията на трета армия в отбранителната операция бележат ново развитие на оперативното изкуство по отношение на дълбочината, инженерната организация, гъвкавостта и устойчивостта на отбраната.

 Отбраната вече се изгражда не линейно, а зонално. Дълбочината на оперативната отбрана нараства на 20 и повече километра, а от нея 9-10 км. са активната част, където се разполагат бойните съединения и части. Отсъствието на сили в дълбочина се компенсира с фортификация. Други области на бойното изкуство, в които допринася опита на трета армия през Първата световна война, са допълване на оперативното построение с нови елементи. Утвърждава се практиката да се формира артилерийска група. Оперативното построение вече включва първи ешелон, армейска артилерия, армейска конница, минохвъргачки, противосамолетна отбрана, армейска авиация и резерв. Голямо развитие получава и тактиката. Развитие претърпява бойния ред. Особено голямо е постижението на трета армия при форсирането на широка водна преграда. Важно място заема и организирането и поддържането на взаимодействието между частите и съединенията.

 След приключване на бойните действия срещу Румъния през ноември 1918 г. трета армия започва демобилизация на своите части, която приключва на 6.11.1918 г.

 С въвеждането в сила на военните клаузи на Ньойският договор /27.09.1919г./ трета армия престава да съществува, а на основание царски указ № 96/29.12.1920 г. нейният правоприемник трета военна област заема териториите на 4-та Преславска и 5-та Дунавска дивизионни области. Щабът на областта е определен да бъде в град Шумен.

 След оттеглянето на военния контрол и междусъюзническата контролна комисия през 1928 г. трета Военно - инспекционна област е с щаб в град Варна, влиза в ролята на мирновременен армейски щаб, а нейният началник има право да инспектира морските части, квартируващи в областта им.

 След 1938 г., когато се вдигат ограниченията на Ньойския договор, в Българската армия настъпва период на засилено въоръжаване. На основание заповед № 446/06.12.1938 г. на Министъра на войната за военно – териториалното деление на България трета армейска област, (след мобилизация на 3-та и 4-та пехотна дивизия) се формира от Военните окръжия Сливен, Ямбол, Бургас, Разград, Шумен и Варна.

 През 1940 г. трета армия наново възкръсва. Формира се във Варна под командването на генерал – лейтенант Георги Попов, като в състава и са включени: 1, 4, 5 и 12 пд и царския флот.

 В края на август 1940 г. във връзка със сключената в Крайова спогодба между България и Румъния за Южна Добруджа, на трета армия е наредено да групира частите си в близост до границата и да има готовност да навлезе в Южна Добруджа.

 На 21 септември 1940 г. трета армия преминава старата гранична линия и до 01.10.1940 г. достига заповяданата и линия, с което задачата по окупирането на Южна Добруджа е извършена успешно.

 От 01.01.1942 г. щаба е отново в град Варна. В състава и са включени от 24 до 28 гранични участъка.

 На 14.09.1944 г. за командир на армията е назначен генерал – майор Асен Кръстев. Армията преминава на страната на Отечествено фронтовската власт. Командващият на армията в свое обръщение към офицерите, подофицерите и войниците ги призовава на борба за защитаване на свободата и независимостта на България. Армията дейно се включва в разгрома на хитлеристка Германия в периода септември 1944 – май 1945 г.

          По съображения на правителството, установено след 09.09.1944 г. трета армия не взема непосредствено участие в Отечествената война. През периода 1944 – 1945 г. тя формира, обучава и изпраща отделни съединения и части на фронта, извършва огромна дейност по материално – техническото обезпечаване на воюващата Първа Българска армия.

 Съществен е приносът на войните от 2-ра конна дивизия. Дивизията в състава на която влиза 2-ри преносим полк от Сливен и 4 –ти конен полк от Ямбол, под командването на генерал – майор Марко Атанасов успешно изпълнява получената задача да настъпи към долината на река Морава и прегради пътя за оттегляне на хитлеристките войски от Гърция.

            Не по-малко по значение е и приносът на 3-та пехотна дивизия в състав 11, 24 и 29 пехотни полка и 6-ти дивизионен артилерийски полк от Сливен, под командването на полковник Васил Любенов в бойните действия на Първа Българска армия под командването на генерал – лейтенант Владимир Стойчев и в състава на 3-ти Украински фронт под командването на маршал Фьодор Толбухин.

 Без необходимия боен опит, но с висок морален дух, себеотрицание и героизъм бойците и командирите от 3-та пехотна дивизия водят епични боеве при с. Сотин и Грабово и изпълняват поставените им задачи в Сремската настъпателна операция (22-25.12.1944 г.), проведена съвместно с войски на трети Украински фронт.

 В последствие личният съставя на дивизията в състава на 4-ти корпус под командването на генерал – майор Стефан Трендафилов организира отбраната на южния участък на р. Драва от Барч до Торянц и с участието си в Дравската отбранителна операция (06.03.-19.03.1945г.). Съвместно със 133 съветски стрелкови корпус окончателно провалят немско контранастъпление на това направление. С участието в тези си боеве 3-та пехотна дивизия заедно с останалите съединения и части на Първа Българска армия написват с кръвта си героичната Дравска Епопея, която прославя името на българския войник и остава като една от най-светлите страници в най-новата военна история на България.

 Развитието и укрепването на БА след завършването на Втората световна война преминава през различни етапи и под въздействието на сложните военно – политически процеси в международната обстановка и произтичащите от тях задачи за отбраната на страната. Изграждането и развитието на Българската армия в този период е под влиянието на съветската военна наука и практика. В съответствие с приетите от Държавното и военно ръководство принципи на военното строителство се изгражда в организационно отношение и трета армия.

           През 1951 г. щабът на армията е предислоциран от гр. Варна в гр. Сливен. Армията непрекъснато се развива и изгражда в  структурно и военно отношение. Решаващо значение за това има Заповед № 0037/21.03.1955г.

         До края на 50-те години кавалерията и животинският транспорт в Сухопътните войски са ликвидирани. Пехотните дивизии се преобразуват в стрелкови. Въвеждат се нови щатове. В състава на Сухопътните войски се включват няколко нови рода: ракетни войски, автомобилни, парашутни, радиотехнически войски, а впоследствие – поддържаща и обслужваща авиация. Усъвършенстването на организационната структура протича в съответствие с попълването на въоръжените сили с ново въоръжение и техника. Съединенията се обогатяват с противотанкови и други специални подразделения. Това ги прави тактически напълно самостоятелни и с повишени огневи, ударни и маневрени възможности. Стрелковите части се преобразуват в мотострелкови.

         Основната философия на подготовката и обучението на личния състав е принципа „Повече пот в учението – по-малко кръв в боя”. Ръководени от този принцип, извършената модернизация и своевременното организационно развитие на Въоръжените сили личният и команден състав на 3-та армия участва във всички крупни оперативно – тактически учения, в които щабовете показват висока сглобеност, щабна и тактическа култура, а личния състав необходимите практически умения и навици за действия в полева обстановка.

        В началото на 90-те години след настъпилите обществено – политически промени в страните от Източна Европа нашата страна, в това число и Българската армия разширяват своите връзки със страните членки на НАТО.

        В съответствие с приетата програма за реорганизация на Българската армия и преминаването и на корпусно – бригадна организация от 01.01.1996 г. Трета армия е преобразувана в Трети армейски корпус. В изпълнение на приетите от Държавното ръководство приоритетни задачи за присъединяване на нашата страна към Северноатлантическият пакт и европейския съюз личният и команден състав на корпуса с успех се включва в изпълнението на изискванията за оперативна съвместимост със страните членки на НАТО.

             В съответствие с План 2004 по-голяма част от съединенията и частите извършват структурни промени. Повечето биват закрити, други се реорганизират по нови щатове, трети се преподчиняват на различни командни структури от ГЩ и ГлЩ - СВ.

 От 01.06.2003 г. 3-ти армейски корпус е реорганизиран в Командване „Изток” със силно ограничени сили и възможности.

 На 31.05.2006 г. Командване "Изток " е разформировано.

 От 01.06 до 31.12.2006 година е въведен Времен щат на Командване "Изток". Извършват се необходими процедури по сдаването на директно подчинение на щаба на Сухопътни войски на части и подразделения, предислоцират се  въоръжение и техника, сдават се всички материални ценности, активи и символи на приемащите.

 На 31.12.2006 година, в навечерието на влизането на България в Европейския съюз, приключи съществуването на 3 армия !

 

Някога в България имаше три армии. На Първа й казваха парадна. Сигурно защото щабът й бе в столицата, където най-често военните дефилираха. Втора беше с център Пловдив и я наричаха учебна. В Сливен беше щабът на Трета армия. За мъжете, давали клетва под бойно знаме, тя си остава бойната армия на България. В нея мамини синчета не можеха да служат. Ученията бяха много и все максимално близки до реалните. Отпуските бяха малко, но затова пък сладки.

 И така, една легенда си отиде в историята. И някога сигурно ще се завърне!

 Като всяка легенда!

 

***************************************************************************************************************************************

 

Бележити дати
 
17.09.1912 г- Указ № 5 на княз Фердинанд за създаване на Трета армия.
05.10.1912 г. - Начало на участието на Трета армия в Балканската война.
11.10.1912 г. - Трета армия превзема Лозенградската крепост.
16-19.10.1912 г. - Обединените 1-ва и 3-та армия разбиват главните сили на Източната турска армия при Люлебургас - Бунархисар.
04 - 05.11.1912 г. - Боевете при Чаталджанската укрепена позиция - участие на обединените 1-ва и 3-та армия под общото командване на генерал - лейтенант Радко ДИМИТРИЕВ.
13.03.1913 г. - Превземане на Одринската крепост.
29.05.1913 г. - Съсредоточаване на Трета армия в района на Сливница за участие в Междусъюзническата война.
24.06.1913 г. - Настъпление на Трета армия към Пирот.
10.08.1913 г. - Трета армия провежда демобилизация до мирновременния състав.
12.09.1915 г. - На основание указ № 7/09.09.1915 г. Трета армия провежда мобилизация във Варна за участие в Първата световна война.
04.09.1915 г. - Начало на бойните действия на Трета армия срещу Румънската армия в Добруджа.
06.09.1916 г. - Превземането на Тутраканската крепост.
04-5.01.1917 г. - Овладяване на Букурещ от войските на Трета армия.
06.11.1918 г. - Демобилизация на Трета армия след участието и в Първата световна война.
01.01.1937 г. - Създаване на Трета армейска област.
06.12.1938 г. - На основание заповед № 446 на Министъра на войната, след мобилизация се формират 3 и 5 пехотна дивизия от състава на Трета армейска военна област.
1940 г. - Формиране на Трета армия във гр. Варна с командващ генерал - лейтенант Георги ПОПОВ.
21.09-01.10.1940г. - Трета армия изпълнява поставената и задача по окупирането на Южна Добруджа.
14.09.1944 г. - Трета армия преминава на страната на ОФ-власт.
септември 1944г. - май 1945 г. - Участие на II конна дивизия и 3-та пехотна дивизия от състава на Трета армия в първата и втората фаза на Отечествената война.
1951 г. - Предислоциране на щаба на Трета армия от гр. Варна в гр. Сливен.
01.01.1996 г. - Преобразуване на Трета армия в Трети армейски корпус.
01.01.2000 г. - Започва изпълнението на План-2004 за реформиране на Българската армия.
01.06.2003 г. - Трети армейски корпус е преобразуван в Командване "Изток".
31.05.2006 г. - Командване "Изток" е разформировано.
01.06.2006 г. - Въведен е Временен щат на Командване "Изток".
31.12.2006 г. - Приключва съществуването на 3 армия.
 

 

 ********************************************************************************************************************************************

КОМАНДВАЩИ

********************************************************************************************************************************************
 
 
Рачо Петров
  
генерал-лейтенант Стефан Тотв Тошев

 Подробности....

 

генерал-майор Стефан Михайлов Нерезов
 
   Генерал Михаил Савов

Подробности...

 

 Генерал Георги Тодоров

  генерал Георги Стоянов ТОДОРОВ

30.11.1917 до 12.08.1918 г.
            

http://media.snimka.bg/0617/007489124-big.jpg

генерал - майор Георги Николов ПОПОВ

24.01.1937 до 13.5.1941 г.

Подробности....

 

 

   генерал -лейтенант Иван ЦОНЕВ

 13.05.1941 до 24.08.1941 г.

 

генерал - майор Никола СТОЙЧЕВ 

 24.08.1941 до 09.01.1943 г.

 

 генерал - майор Никола Христов ХРИСТОВ

 09.01.1943 до 09.09.1944 г.

 

 полковник Георги Маринов НИКОЛОВ - ВРИД

 09.09.1944 до 14.09.1944 г.

 

 

 генерал-майор Асен Кръстев

Подробности.....

 

    генерал Рачо Славков

Подробности....

 

 генерал - лейтенант Никола Костадинов ГЕНЧЕВ

   25.07.1945 до 20.12.1945 г.

 

генерал Стоян Таралежков

Подробности........

генерал Славчо Трънски

 

генерал Добри Джуров

   Подробности...

 

генерал Крум Радонов

  

 

генерал Иван Врачев

 

 

генерал Кирил Косев

 

 

генерал Папазов

 

генерал Митев
 
 
 генерал Събев
 
генерал Стефанов
 
генерал Мутафчиев
 
 генерал Ангелов
 
 генерал Люцканов

 
генерал Тотомиров
  
 
 генерал Гелев
 
генерал Тонев
 
 генерал Тодоров
генерал-майор Тодор Кинов ТОДОРОВ
04.07.1996 до 06.07.2000 г.
 
 генерал Добрев
 
  The image “http://images16.snimka.bg/002626350-big.jpg” cannot be displayed, because it contains errors.
 
 генерал Славев
 
 полковник Сарачев
 
01.06.2006 до 31.12.2006 г. ?????????
 
 
*************************************************************************************************************************************************

ТРЕТА БЪЛГАРСКА АРМИЯ  

 

Роди се внезапно
във време бунтовно,
израсна за кратко
във битки чутовни.

Още невръстна
боази прегази.
Прощъпулник направи
през крепости вражи.

Като дъб многолетен,
връх заби във небето,
с корени мощни
земята загърна,
и клони могъщи
в простора разгърна.

Стоеше ти здраво
на своите устои,
стожер вековен
за чужди и свои.

Горда,
като пълководците твои,
пред никого ти,
глава не приведе,
на никого ти,
пусия не сдаде.

Враговете,
знаеха твоята сила
враговете,
изпитаха твоята мощ,
плахо поглеждаха
Дервишка могила,
с ужас си спомняха
викът ти "на нож".

Но падна и ти на колене,
когато чиновници бледи
грабнали папки дебели
захванаха тежки промени.

Окастриха здраво
могъщото тяло,
оставиха само
няколко клона,
опустяха след тях
и плаца, и полигона.

Опустяха след тях
и душите човешки,
ветерани и млади,
въздишаха тежко.

И ето отново строят железен,
изпънал е свойте редици,
и отдал е чест последен
със смутените си войници.

И оркестърът със бронзов блясък,
тържествени трели разпраща,
а плацът, с тътен тежък
генералите горди,

с болка в запаса изпраща.

генерал-майор Димитров   

Командир на 3 ак през 2002/2003 г.   

гр. Сливен, 20.05.2003 г. 
 
 
 
 *****************************************************************************************************************************
 
ФОТОАЛБУМ
 
 
********
 
 
 Щаб на 3 армейски корпус, Сливен, 30.05.2003 г. 3AK

командир: генерал-майор Димитър Димитров
началник на щаба: бригаден генерал Никола Славев

 

Бивши командващи на Трета армия  100 години Трета армия

100 години Трета армия, Сливен, 18 септември 2012 г.

 

Паметна плоча, 100 години Трета армия, Сливен, 18 септември 2012 г.


 

 

 
************************************************************
 
 
 
**********************************************************
 
 
С удоволствие ще публикуваме всяка информация (текстов и снимков материал) свързанa с Трета бойна армия. Същaта може да изпращате на адрес: pgc@start.bg

 





{START_COUNTER}